От Кентърбърийската катедрала в Сейнт Лусия, преживява убийството на Томас Бекет

Представете си за вписване на църквата през нощта и се оказваме катапултира назад във времето, Именно 1170, удивени зрители, съпричастни на една трагедия разгръща пред очите ни, със символи, които се материализират в публиката, които се появяват внезапно от задната част на църквата, от страничните врати, отзад олтара, в атмосфера е толкова изразително, че почти веднага получава впечатлението, че това, което се случва, не е театрална фикция, но реалността.

Страданието на Томас Бекет в решението си да не се подчини на волята на краля и шанса да се превърне в мощен, избора на мъченичеството, а не земна слава; Вътрешната му мъчение, подклаждана от съблазнители; отчаянието на женски хор, че вече сега пророкуват опасността да архиепископа и да тяхното оцеляване; il tentativo del sacerdote di salvare il suo superiore per il bene di tutti, diventano il nostro tormento, страховете ни, нашата надежда за спасение.

До края, известен с историческо събитие, но не по-малко участие и болезнено.

Всичко това се случи в църквата Сейнт Лусия на поляната, стане за две нощувки, giovedì e domenica scorso, Катедралата в Кентърбъри, Когато една компания на актьори, под внимателното посоката на Thomas Carli, поставен “Убийство в катедралата”, известната драма на Томас Стърнс Елиът вдъхновен убийството на архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет, настъпили в 1170 едноименния катедрален.

Оригиналният текст, частично адаптирано от същия Карли, с някои съкращения и промяната на финала, завършващи с непосредствеността на смъртта от ръцете на рицарите на крал, и с появата на ангела, нищо не далеч от поезията и драмата на оригиналния текст.

Тя засяга умението на актьорите, на тази компания, която изглежда за първи път на сцена в днешния състава, с име все още могат да се намерят.

Дванадесет души, пет жени и седем мъже, някои от тях от предишен опит с “Дневниците на сцена”, компанията на децата, които посещават църквата Saint Lucia, други първата си актьорска опит, но които нямат какво да завиждат на сериозни професионалисти.

Mattia Lattanzi

От номер 53 - Година II 25/02/2015